Когато стигнал до къщичката, вълкът си преправил гласа и излъгал бабичката, че той е Червената шапчица. Бабата го пуснала вътре и той набързо я излапал и с пълния корем легнал в леглото й.

По пътя си в гората Червената шапчица срещнала Кумчо Вълчо. Той искал да я изяде, но не посмял,защото наблизо имало дървари. Затова я заговорил и попитал къде къде отива. Като рабрал, хукнал по преките пътеки, за да стигне пръв до къщата на бабата.

Скоро до къщичката пристигнала и Червената шапчица. Тя много се учудила защо баба е толкова космата, защо има такива големи ръце, крака, очи, уши. Тя попитала: "Бабо, а защо имаш и такива големи зъби?"
"За да те изям!", казал вълкът, хвърлил се върху нея и я глътнал цялата.

Когато се нахранил вълкът легнал отново и захъркал. Покрай къщичката минал ловец. Той чул хъркането и решил да види как е бабичката. Когато видял вълка, взел ножици и му разпорил корема. А оттам изкочили живи и здрави Червената шапчица и нейната мила баба.

Всички дружно напълнили корема на вълка с камъни. След време той се събудил ожаднял и отишъл до кладенеца да пие вода, но коремът му така натежал, че паднал в кладенеца.
Ловецът си направил кожух от кожата му, бабичката изяла питката и маслото, а Червената шапчица се върнала честита при майка си.