Detskigrad.com - Приказки

...........Живял някога благородник, който се оженил повторно за такава надменна и горделива жена, каквато хората не били виждали дотогава.
Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно момиче, нежно и мило като своята майка - най-прелестното създание на света.
Сватбата още не била свършила и мащехата показала лошия си нрав. Не можела да понася хубавото и добро момиче, защото редом с него дъщерите й изглеждали още по-противни.
Тя го карала да върши в къщи най-тежката работа: да мие съдовете и стълбите, да чисти стаите на госпожа майката и на госпожиците. Момичето спяло на тавана върху стар сламеник, докато сестрите му били настанени в разкошни стаи с дървен лъскав под, най-модерни легла и големи огледала, в които се оглеждали от главата до петите.

Горкото момиче страдало търпеливо и не смеело да се оплаче на баща си.
Щом свършело работата си, то отивало в ъгъла край огнището и сядало пред пепелта. Така всички започнали да му викат Пепеляшка. При все, че дрехите на Пепеляшка били вехти, тя била сто пъти по-хубава от сестрите си, въпреки, че те били облeчечени великолепно.
Веднъж царския син устроил бал, на който поканил всички знатни граждани. Нашите две госпожици били поканени също, нали били от знатен род. С колко радост и усърдие захванали да избират дрехите и прическите, които да им стоят най-добре.
- Аз - казала по-голямата - ще си облека червената кадифена рокля с английска бродерия.
- Аз - рекла по-малката - ще си облека скромна рокля, но затова пък ще си сложа наметалото

от златни цветя и диамантената огърлица, които са много хубави.
Повикали фризьорка, която да подреди буклите им и купили бенки от най-добрата майсторка. Повикали Пепеляшка да се посъветват с нея, защото тя имала усет за хубавото. Пепеляшка им дала най-добри съвети и дори им предложила сама да ги среши, което сестрите приели на драго сърце.
- Пепеляшке, ще ли ти се да отидеш на бала?
- Ех, госпожици, вие ми се подигравате, не ми е мястото там на мене.
- Права си. Хората ще има да се смеят, като видят, че на бала е отишло слугинче като тебе.
Друга на мястото на Пепеляшка може би щеше да ги среше нехайно, но тя била добра и им направила чудни прически.Най-сетне щастливия ден дошъл. Сестрите тръгнали и Пепеляшка дълго гледала след тях.

Когато ги изгубила от поглед, тя заплакала.
Дошла кръстницата й, която била вълшебница и като я видяла обляна в сълзи, попитала защо плаче.
- Толкова ми се искаше, толкова ми се искаше…
Тя плачела така силно, че не можела да довърши думите си.
Кръстницата попитала:
- Много ти се искаше да отидеш на бала, нали?
- Да - отвърнала Пепеляшка и въздъхнала.
- Е, добре, ако ми помогнеш - казала кръстницата - ще направя така, че и ти да отидеш на бала. Върви в градината и ми донеси една тиква.
Пепеляшка отишла веднага, откъснала най-хубавата тиква, която могла да намери и я занесла на кръстницата си, като недоумявала как с тази тиква ще отиде на бала.
Кръстницата издълбала тиквата до кората,

докоснала я с пръчицата си и тя начаса се превърнала в прекрасна каляска, цялата позлатена.
След това погледнала в капана за мишки и намерила шест живи мишки.
Казала на Пепеляшка лекичко да вдигне вратичката му. Мишките почнали да изкачат от капана, а вълшебницата ги докосвала една по една с пръчицата си и те се превръщали в хубави коне. Така станал един прекрасен впряг от шест сребристобели коня.
Докато вълшебницата се чудела от кого да направи кочияш, Пепеляшка й казала:
- Ще отида да видя дали не се е хванал някой плъх в другия капан, та от него да направим кочияш.
Пепеляшка донесла капана. В него имало три големи плъха.Вълшебницата избрала един от тях и докосвайки го с пръчицата си, го превърнала

в дебел кочияш с невиждано хубави мустаци.
Накрая рекла:
- Върви в градината. Зад лейката ще намериш пет гущера. Донеси ми ги.
- Щом Пепеляшка ги донесла, кръстницата ги превърнала в пет лакея с хубави дрехи, обшити с галони, които веднага се качили отзад на каляската и застанали изправени като струни, сякаш цял живот само това са вършили.
Тогава вълшебницата рекла на Пепеляшка:
- И така, ето с какво ще отидеш на бала. Не си ли доволна?
- Да, но така ли ще отида, с моите грозни дрехи?
Кръстницата само я докоснала с пръчицата си и в миг дрехите й се превърнали в премяна от златна и сребърна тъкан, цялата обшита със скъпоценни камъни. После й дала чифт стъклени пантофки, каквито никой не бил

виждал на света.
Така натъкмена, Пепеляшка се качила в каляската. Но кръстницата й заръчала да стои само до полунощ, като я предупредила, че ако остане на бала една минутка повече, каляската й ще се превърне в тиква, конете - в мишки, лакеите - в гущери, а дрехите й ще добият предишния си вид.
Пепеляшка обещала на кръстницата си, че непременно ще напусне бала преди полунощ и потеглила, замаяна от щастие.
Каляската на Пепеляшка едва прекосила портите на двореца и царския син бил уведомен, че е пристигнала непозната принцеса.
Той се затичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каляската и я завел в балната зала.
В миг настъпило дълбоко мълчание: гостите престанали да танцуват, цигулките спрели да свирят, всички съзерцавали чудната красота на

незнайната принцеса.
Разнасял се само неясен шепот: "Ах, колко е красива!" Дори самият цар непрекъснато гледал и шепнел на царицата, че от дълго време не е виждал толкова мила и хубава девойка. Царският син я настанил на най-лично място, после й подал ръка за танц. Тя танцувала така изящно, че гостите още повече се възхитили от нея. След танците, Пепеляшка отишла при сестрите си. Държала се изключително любезно и им подарила лимоните и портокалите, които принцът й бил дал.
Пепеляшка, увлечена в танците и разговорите, дочула часовника да бие единадесет часа и три четвърти. Веднага направила дълбок поклон и бързо си тръгнала.
Щом се прибрала в къщи, намерила кръстницата си. Благодарила й и си признала, че много й се иска да отиде и на другия ден

на бала, още повече, че сам царския син я поканил. Докато разказвала на кръстницата си какво се е случило на бала, двете сестри затропали на вратата.
- Колко късно се връщате! - рекла им тя, като си триела очите, сякаш ей сега се е събудила.
- Ако беше дошла на бала - рекла една от сестрите, - нямаше да ти е досадно. Там дойде най-хубавата принцеса на света, невиждана красавица. Даде ни лимони и портокали.
Пепеляшка се зарадвала от все сърце и попитала как се казва принцесата, но те й отговорили, че никой не я познавал, че царският син бил много натъжен и че давал всичко на света, само и само да узнае коя е тя.
Пепеляшка се усмихнала и рекла:
- Значи тя беше много хубава? Божичко, колко сте щастливи! Дали ще мога и аз да я видя? Надали! Госпожице Жамота, заемете ми вашата

жълта рокля.
- Виж ти какво си е намислила! - отвърнала госпожица Жамота. - Да не сам луда да си дам роклята на такава мръсна Пепеляшка като тебе!
Пепеляшка очаквала отказа и толкова по-добре, защото какво щяла да прави ако сестра й се съгласяла да даде роклята си.
На другия ден двете сестри отишли на бала, а след тях и Пепеляшка. Тя била по-красива, дори и от предната вечер.
Царският син бил постоянно край нея и непрекъснато й се възхищавал.
Девойката се забавлявала толкова добре, улисала се и забравила заръката на кръстницата си. Когато чула часовника да бие полунощ, скочила веднага и побягнала пъргаво като сърна.Принцът се спуснал подир нея, но не могъл да я настигне.
В бързината, тя си изтървала едната стъклена партофка. Царския син я взел и грижливо

я прибрал.
Пепеляшка пристигнала в къщи задъхана, без каляска, без лакеи, в грозните си дрехи. От цялото й великолепие била останала само другата пантофка, чифтът на онази, която била изпуснала.
Принцът запитал стражите пред портите на двореца не са ли видели една принцеса. Те отговорили, че са видели да минава само едно зле облечена девойка, която по-скоро приличала на селянка, отколкото на госпожица.
Когато двете сестри се върнали от бала, Пепеляшка ги попитала дали пак тъй добре са се забавлявали и дали хубавата принцеса е била там.
Казали й, че е била, но щом ударило дванадесет часа, тя побягнала толкова бързо, че изпуснала едната си невиждано хубава

Но скоро, разплакани от яд, трябвало да се откажат.
Пепеляшка, която ги гледала, се засмяла и казала:
- Я, да видя дали няма да ми стане!
Сестрите й започнали да се смеят и да се подиграват с нея.
Царедворецът, които мерел пантофката, се загледал в Пепеляшка, много му допаднала и казал, че това ще бъде справедливо, защото му било заповядано да я мери на всички девойки.
Накарал Пепеляшка да седне и само като доближил пантофката до малкия й крак видял, че влиза свободно.
Учудването на двете сестри било голямо, но станало още по-голямо когато Пепеляшка извадила другата пантофка и си я обула.
В този миг дошла кръстницата, докоснала с

стъклена пантофка, която царския син прибрал и само нея гледал до края на бала.
Сигурно било, че той е много влюбен в прекрасната девойка, на която принадлежала пантофката.
Те казали истината, защото само след няколко дни царският син разпратил глашатаи да разгласят навред, че ще се ожени за онази девойка, на чийто крак прилегне пантофката.
Започнали да мерят пантофката. Принцесите, графините и всичките придворни дами се надпреварвали да я надянат на крака си, но никоя не успяла, толкова тясна и нежна била тази обувчица.
Царските хора тръгнали да търсят принцесата из града, а двете сестри на Пепеляшка полудели от желание да се оженят за царския син, какво ли не сторили да намъкнат крака си в пантофката.

пръчицата си дрехите на Пепеляшка и ги направила още по-разкошни от предишните.
Тогава двете сестри познали в нейно лице красивата девойка, която видели на бала. Хвърлили се в краката й да искат прошка, задето се държали зле с нея.
Тя ги вдигнала, целунала ги и им казала, че им прощава на драго сърце.
Отвели Пепеляшка при младия принц, той я харесал още повече и след няколко дена вдигнали сватба.
Пепеляшка, която била колкото хубава, толкова и добра, настанила двете си сестри в двореца и ги омъжила в същия ден за двама знатни царедворци.
Разказват, че това им било за поука и че техните мъже никога не се оплаквали от тях, защото били станали внимателни и скромни като тази, на която вече никой на викал Пепеляшка.