да
търси мечката, та да се виждат. Речено сторено. Веднъж,
като се разделяли, се целунали по устата, а човекът казал:
- Ех, приятелю, много
и всичко ти е хубаво, ама едно не ти не струва: мирише ти устата на лошо!
Човекът не помислил добре какво е казал, и не се досетил, че мечката я заболяло.
Тежко й паднала тая дума, ала нищо не му казала, ами си подложила врата и се
примолила:
- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!
Човекът се объркал и молил как ли не мечката да не я удря. Но тя не отстъпвала.
Той я ударл с брадвата и й направил голяма рана. Разделили се и всеки си тръгнал,
като се уговорили пак да се търсят на това място.
Много
пъти ходил след това човекът в гората, но нито веднъж не срещнал мечката. Чак
след години, случайно я видял. Познали се, поздравили се, поговорили си, а когато
си тръгнал човекът, мечката му рекла:
- Огледай добре, приятелю, ще видиш ли раната, гдето те накарах оная година
да ме удариш?
Човекът разгърнал вълната на врата й - раната била зараснала и дори белег нямало.
- А бре, приятелю - рекъл човекът - то дори не се познава да е имало рана.
- А аз забравих за нея - казала мечката - но оная дума, дето ми каза тогава,
няма никога да я забравя.
Така се е родила поговорката: “Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя.”
В
една гора имало пещера и в нея малки мечета. Един човек отишъл за дърва наблизо
до пещерата. Едното меченце излязло от пещерата, закачило се на един шипков
храст и не могло да се откачи. Човекът го видял, домиляло му, та отишъл и го
откачил от храста, отнесъл го в пещерата и пак започнал да събира дърва. Не
щеш ли, мечката видяла, какво направил човека, отишла при него и му рекла:
- Ти ми стори голямо добро.
Искаш ли да станем приятели?
Човекът се
съгласил и се сприятелили. Било го страх, ала какво да прави, престрашил се
и полека-лека станали голями приятели. Като си тръгнал, уговорили се, когато
човекът идва в горатa,
